Хоремаг

Вчеращния ден беше наситен със събития. Сутринта, Миро закара Иво на изпит сутринта и когато се върна отидохме да хапнем на пазарчето и да пийнем кафенце. Прибрахме се и си пуснахме лекциите от срещата на LUG-а в Стара Загора. След това ходихме до пътеките където за съжаление не можах да си намеря дънки но за сметка на това си купих прилично зарядно с разреждане за 30 лева. Трябва да се отбележи че хапнахме и сладолед там и вече съм фен на Милки Уей :). Прибрахме се, хапнахме, Иво се беше прибрал и седнахме да гледаме Ван Хелзинг. Иво си легна по едно време а и аз съм позадрямал но изведнъж той влетя в стаята и каза че нещо гори в кухнята.Миро се затича гмурна се в дима и направи там нещо не видях, още бях сънен. Цялата кухня беше пълна с гъст черен дим. Оказа се че източника му е една тавичка с бадеми на скарата. Ето снимка на майстор готвача. Проветрихме и положението се стабилизира. Стана време да ходим на кино. Взехме dorado и се запътихме да гледаме нашумелия филм “Вдругиден” (или според някой “След утрешния ден”). Та за филма: много ефектен хората са се постарали да унишожат половин Америка по най-красивия начин. След това седнахме в XXL на по бира и се замислихме за неточностите които видяхме. Ето какво измислихме:

• формата на парчетата град в Япония беше ръбеста, т.е. изглеждаха отчупени от монолитен блок. Зърната град са обли поради начина на образуването им.
• вълната, която заля Манхатън беше една огромна стена. Невъзможно е да се получи от влаежи или топене на ледове. Това си беше направо цунами + това след началния напор нивото и се запази а дорадко каза че според изчисления нивото на световния океан ще се повиши с 30 метра ако се разтопят полярните шапки, което всъщност не се случи
• пада на температурата в окото на бурята беше 10 градуса на 1 секунда. Много интересно как се получава толкова интензивен топлообмен без движение на въздушни маси
• при евакуацията в Мексико Валеше силен сняг а на следващият ден печеше слънце и нямаше дори кал

Въпреки тези а сигурно и няколко други неточности вилмът беше хубав. Прибрахме си и си догледахме Ван Хелзинг … поне Миро :).